Италианците - Франческо Красини и Поли Луизи (от с. Сант Амброджино край Верона), Антонио Чедулини (от Клаузето) и Франческо Санкета (от с. Виченца в Алпите) разработили първата каменна кариера в местността Дедов дол край с. Върбешница. Няколко години след тях в селото се заселват и двама българи каменоделци - бежанци от Корчанско (днес в Албания) - Спиро Лазаров Спиров и Лазар Спиров.

В следващите години много върбешчани започват да се занимават с каменоделство и в началото на XX-ти век в селото вече има записани 72-ма души практикуващи този занаят.
Сред първите по-известни майстори са:

Вуто Николчов (починал през 1927 г.) - изработил паметници на загиналите във войните в селата Горно Пещене, Девене, Ослен, Лесура и Галатин.

Георги Антонов Чедолини - предприемач, работил по сградите на БНБ и МВР в София, гарата в Шумен, училища и др.

Мито Антонов Чедолини - работи с брат си Георги, председател на каменоделското сдружение.

Петър Донов Петров - предприемач, разработил находище на кариера от бял камък/варовик/ в собствен терен и гора, действаща и до момента над селото.Негово дело са подпрозорчни камъни в къщите и чешмените корита в цялата околност, изработени склуптори и капители на Софийския университет "Климент Охридски", както и масивните камъни, с които беше построен Мавзолея в София през 1944 г.

За най-добър е признат башмайсторът Найден Тодоров (1895 - 1993). Започнал е работа на 13 години при италианските майстори. Благодарение на таланта си за няколко години станал майстор със собствена кариера. Изработва декоративни фигури за митрополията в гр. Враца, каменния лъв за паметника на Загиналите във войните пред гарата във Враца, прави модел за капителите на читалище „Развитие“ във Враца, фигура на каменно куче в Борисовата градина в София. Изработва каменен щанд в селото и много други.

Петър Петров (р.1924), български историк, професор