В продължение на десетилетия след Освобождението културният живот на с. Върбешница се определя от училището, читалището и върбешката музика. Сред тях първо място несъмнено заема училището.
Първото училище в с. Върбешница е открито през учебната 1856-1857 г. За учител е назначен Иван Нинов от с. Долна Кремена. Занятията се провеждали в частен дом - в зимника на Миховци. През 1870 г. училището вече има собствена сграда, която през 1876 г. е преустроена в църква. Летописната книга на училището, датира от 1856 г. Обилни данни за училището в селото има след Освобождението, когато наред с Летописната книга, подробни сведения дават и статистиките. Тогава според Търновската конституция първоначалното обучение е било безплатно и задължително за всички поданици на Българското княжество. Въпреки така предоставената възможност за учение и задължителния му характер, не било никак лесно да се съберат всички деца, особено момичетата. Началото на 20 в. бележи напредък в образованието, свързан с общ подем в цялата страна.
През май 1944 г. в училището е настанена Трета дружина на 35-ти пехотен полк - Враца. Тя има за задача да ликвидира партизанското движение в околностите на селото и в бърдо Веслец. Независимо от трудностите, децата получават добро обучение и повечето от тях момчета продължават образованието си в големите градове. Във Върбешкото училище е сформиран и Младежки червен кръст.
За своето близо век и половина съществуване върбешкото училище е обучило огромен брой ученици, които след това са завършили средно и висше образование. Сред тях има инженери, лекари, военни, агрономи и т.н.
В продължение на години монотонния живот накарал хората да предприемат нещо, с което да задоволят жаждата на хората за знание и култура. На 1 януари 1927-1928 г. след дълги предварителни разговори се основава читалище "Пробуда" - в това име се съдържа главната цел- да пробужда съзнанието на хората в културно просветно отношение, да дава знания и да сочи правилиня път. Създава се и първата театрална група от любители артисти - Манчо, Христов, Тодор Динков, Гоцо Христов и т.н. Сред тях ярко се откроява Георги Андреев, един роден артист, който с природната си дарба не един път е разсмивал и разплаквал върбешката публика.